ОБЛИГАЦИИ, ФЕД И МАЛКО МАКРО
Темата за Treasury notes и доходността по тях нашумя, затова нека хвърлим светлина по случая. Облигации, политика на ФЕД и макропоглед.
През последните седмици всички новини говорят за Treasury notes и как поради едни или други фактори доходността им расте, карайки пазара на акции и криптовалути да се коригира.
Но какво точно са облигациите, какви видове има и как доходността им може да влияе на пазара на всички други активи? Ако си задаваш тези объркващи въпроси си на точното място.
Нека се гмурнем в света на макроикономиката.
Какво са облигациите и какви видове съществуват?
Облигациите са финансов инструмент, каквито са и акциите. За разлика от тях обаче облигациите са дългов инструмент - т.е. компанията търси заем и поради тази причина печата облигационен заем. Акциите са капиталов инструмент - всеки акционер е и съдружник в компанията, облигационерите обаче не са съдружници, те просто финансират дейността.
Съществуват доста видове облигации, но най-фундаменталните са government bonds (Treasury bonds) - издавани от държавата, municipals - издавани от отделен щат или община и corporate bonds - издавани от компании.
Ще обърнем главно внимание на Treasury bonds, които ще наричаме Бонове. Както споменахме те се издават от държавата в конкретност от правителството. Защо обаче правителството търси заем, след като събира данъци? В случая, за да финансира свои допълнителни разходи, като например помощи поради Covid-19. Тези облигации са подкрепени от правителството и са най-безрисковия финансов инструмент, понеже се смята, че държавата няма как да се отметне от своята дума и да не изплати облигацията плюс лихвата по нея.
Боновете имат различен матуритет. Той може да е 12 месеца, 2 години, 10 години или дори 30 години. Според период облигациите биват повлияни в различна степен от икономическите процеси. Тези с по-кратък матуритет биват по-силно повлияни от политиката на Централната банка. Тези с по-дълъг матуритет (10г, 30г) са повлияни в по-голяма степен от макроикономически процеси - икономически растеж, инфлационни очаквания и други.
Когато инвеститорите очакват икономиката да се възстанови по-бързо от очакваното, се предполага повишение на инфлацията. Идеята е, че когато ресторантите отворят, хората ще излизат и харчат повече пари, отколкото когато са затворени вкъщи, това от друга страна ще повиши цените. Водени от тази мисъл през последните седмици предлагането на облигации с матуритет 10г се увеличи, което съответно намали цената им, а повиши доходността. Това значи че по-високата инфлация би изяла печалбата на инвеститора и затова той продава актива - зястряховя су срещу инфлационен риск. 10 години е твърде голям период за заключване на капитала.
Пример: аз купувам облигация за $100, която има 1% лихва. Очаквам инфлацията да е 2%, което не покрива моята печалба ако я държа и затова решавам да я продам. Продавам я на $90 на теб. Ти получаваш $10 от отбива + 1% лихва- по-висока доходност.
Видове лихвени проценти
Всъщност съществуват няколко вида лихвени проценти, макар че говорим за тях като едно цялостно понятие.
Номинален vs Реален лихвен процент
Номиналният лихвен процент е лихвеният процент, който не е изчистен от инфлация. Реалния съответно е лихвен процент, изчистен от инфлация.
Пример: лихвеният процент по облигации е 1.5% - номинален лихвен процент. Инфлацията е 1%, следователно реалният лихвен процент е 1.5% - 1% = 0.5%.
Позитивен vs Негативен
Лихвите биват позитивни, когато процентът на инфлация е по-нисък от процента на възвръщаемост на инвестицията ни, така се реализира печалба.
Пример: лихвен процент при облигации 7%, инфлация 4%. 7% - 4% = 3% печалба
За жалост позитивните лихви са част от далечната история и ние надали ще видим такива в близкото бъдеще. Те правят инвестирането дори на малък капитал ползотворно и дават възможност на средния човек да печели, без да разбира дълбините на икономиката.
В днешно време съществуват главно негативните лихвени проценти. При тях е характерно, че инфлационните нива са по-големи от доходността по инвестицията.
Пример: лихвен процент при облигациите 1.5%, инфлация 2%. 1.5% - 2% = -0.5% загуба.
В такива условия инвеститорите се отказват от позиции с ниска възвръщаемост, както се случи с 10 годишните Бонове, защото с държането на този актив те губят покупателна способност. Т.е. те не могат да закупят същото количество стоки, които са можели в началото, а това обезсмисля инвестицията.
Всичко ясно, но защо като се вдига доходността по Бондове, спадат цените на акциите?
Щом инвеститорите вярват в бързото възстановяване на икономиката, не трябва ли да инвестират в по-рискови активи и цената на акциите да расте? Отговорът е не точно - разковничето се крие в един модел наречен дисконтиран паричен поток.
PV = FV/(1+i)Ʌ1+ FV/(1+i)Ʌ2+ FV/(1+i)Ʌ3+...
където:
PV - сегашната стойност на актива
FV - бъдещата стойност на актива
i - лихвен процент
Окей… това звучи супер сложно. С прости думи моделът взема предполагаемия бъдещ паричен поток, дисконтира го с лихвения процент и получава колко е реалната справедлива цена на акцията на компанията сега. Обикновено дисконтирането се извършва с лихвения процент на Боновете, защото техният лихвен процент е най-минималната изискуема възвръщаемост от един инвеститор. След като този процент се повиши до 1.5%, това значи, че стойността на сегашната цена спада. С други думи инвеститорите са склонни да платят по-малка цена сега, отколкото са били готови да платят преди.
Главно засегнатите са акциите на тех компаниите. През последните години цените на акциите им растат с голям темп, а те реализират малка печалба или са дори на загуби. Повишилият се процент по доходността на държавните облигации, кара инвеститорите да оценят точно тези акции с по-ниска справедлива цена и да излязат от позиции, а съответно и цената спада.
ФЕД
В момента се намираме в период след Covid-19 и икономиката започва своето възстановяване. За да засили този процес обаче САЩ ще продължи да печата облигационни заеми, с които да се финансират помощите. След като инвеститорите продават облигации, страхувайки се от високата инфлация, кой ги купува? Вярата в долара като резервна валута е карала близо 70% от държавните облигации на САЩ да бъдат купувани от други държави, тази статистика обаче се променя в началото на 20те години и единственият, който може да закупи огромно количество от облигациите е ФЕД.
Главните цели на на ФЕД са: минимална безработица, стабилност на цените и дългосрочни лихвени проценти.
Раздорът между минималната безработица и стабилните цени са политики, които взаимно си противоречат. При увеличаване на заетостта, повече хора получават доходи и повече хора могат да си закупят дадена стока, което пък повишава цената.
За да балансира между тези две цели ФЕД използва инструменти, като един от тях е лихвеният процент. С намаляването на лихвите до 0 се цели стимулиране на заемането на пари и възраждане на икономиката. Държането на пари в кеш става неефикасно. Обратно увеличаването на лихвените проценти свива икономиката.
Банковите минимални резерви са вторият инструмент, чрез който ФЕД може да контролира. По Закон банките държат част от парите, които дават на заем в резерв. С намаляване на процента на резервите, банките могат да дават повече заеми, което ще рестартира икономиката.
Третият инструмент е операции на открит пазар или open market operations. С този инструмент ФЕД купува или продава Бондове на пазара в зависимост от целта му към паричното предлагане. Ако иска да намали парите в обращение, ще продава Бонове и ке изтегли пари от икономиката, ако продава облигации - точно обратното - ще увеличи паричното предлагане.
Разлика между монетарна и фискална политика
Монетарната политика е водена от Централната банка чрез управляване на паричното предлагане и промяна в лихвените проценти.
Фискалната политика се води от лицето на Правителството и представлява данъците, които получава и използва за правителствени разходи.
Двете политики са независими една от друга, но сега работят като едно цяло. Covid-19 затвори голяма част от бизнесите и остави много хора без постоянен доход. Поради тази причина Правителството поиска $2.2Т за помощи. Правителството отпечата облигации за $2.2Т, които бяха закупени от ФЕД. Впоследствие бяха одобрени още искания за помощи, което поставя ФЕД във все по-тежка ситуация.
Той не може откаже финансирането, ако го направи ще възникне вълна от протести. В същото време всяко ново одобрение на стимули за американците увеличава дълга на САЩ, който в момента е 110-115% от БВП-то. Двата начина, чрез които може да се намали дълга е да се повишат данъците или да се увеличи инфлацията с такъв процент, че реалната стойност на дълга да се намали.
Купуването на държавни облигации не значи, че парите влизат в икономиката и я задвижват, нужен е развит банков сектор. След като банките започнат да дават заеми, едва тогава паричното предлагане се увеличава. През 2008 г банките разполагаха с пари, но не ги даваха на клиенти, страхувайки се от развитието на икономиката. Сега обаче Правителството раздава стимули директно на населението, което забързва обръщаемостта на новоотпечатаните пари.
Какво е Yield curve control?
Светът все още трудно се възстановява от Covid-19 и поради тази причина ФЕД иска да стимулира икономиката повече. През последните седмици ФЕД обмисля контрол над кривата на доходността или yield curve control. Предложението бе подкрепено от Janet Yellen (председател на Treasury). Идеята ще бъде обмислена и от Jerome Powell, председателя на ФЕД.
Засега ФЕД купува определено количество облигации всеки месец за $120B. Ако все пак избере да упражни и контрол на кривата на доходността, ФЕД ще фиксира лихвения процент по Боновете. Така всеки месец купува различно количество Бонове в зависимост това дали за конкретния месец доходността е станала по-голяма или по-малка.
Пример: таргетиран лихвен процент по Боновете 0%. През месец 01 повече инвеститори продават Бондове, което кара доходността им да се покачи до 1.5%. ФЕД печата нови пари и изкупува тези Бонове, карайки доходността да спадне пак до 0%.
Пример: таргетиран лихвен процент по Боновете 0%. През месец 02 повече инвеститори търсят Бонове, което повишава цената им, но намалява доходността им и тя пада под 0%. Тогава ФЕД се намесва и продава още Бонове, които е купил през месец 01,повишава се предлагането, което кара цената да падне и повишава доходността до 0%.
Чрез тази политика лихвеният процент се фиксира дългосрочно, а не краткосрочно. ФЕД се задължава да поддържа процента в неопределен срок. Тази политика има както положителна страна намалява се дълга, така е и трики - повишава се инфлацията, не е ефикасно да се спестява.
Печатането на нови пари и изкупуването на стари облигации, кара инфлационните нива да растат все повече при всяко следващо печатане. С това расте и вътрешния дълг на страната, а в същото време не се повишава БВП-то. Спестяванията на хората се обезценяват.
Summary
